Николай Стоянов, Шумен

Аз съм от набора, който беше в казармата тогава. В Чехословакия пратиха по един полк от ІІ-ра и от ІІІ-та армия (мирновременни гарнизони в Харманли и Елхово - мисля). Ходиха - върнаха се. На връщането бяха организирани митинги в дивизионните центрове - аз участвах в този в Ямбол - 7 МСД "Ф.И Толбухин". Имаше речи и песни и т.н. Но никой не разказа спомени.

Следващата година обаче - през 1969, малки групи бяха изпратени да съберат и върнат обратно оставени в Банска Бистрица и другаде вещи и съоръжения от нашите войски. Бях в една такава група. Събрахме, каквото трябва, и се върнахме. Отиването и връщането беше по море до СССР и обратно, защото Румъния не участваше в окупацията и не пусна чужди войски през земите си.

След това излезе една "Справка за поведението на нашите войски в Чехословакия" от зам.-министъра по бойната подготовка ген.-полк.Кирил Косев. Тя беше в два варианта - за офицерите и за войските. Като взводен командир (старшина-школник на наборна служба) едната справка слушах заедно с офицерите, а другата сам четях на войниците от взвода си.Сигурно е имало разлики в двете, но не помня сега какви точно бяха.

Запомнил съм остро критичния й тон. Нечуван за това време. Описваше се поведението на целия Варшавски договор. Най-достойно (то се знае ?!) са се държали съветските бойци и командири. След това се казваше, че и още по-дисциплинирана и добра е била армията на ГДР. Германците са си германци винаги - това се внушаваше. От някаква ТВ-кула им спряли пътя и немците дали срок от 10 минути. Обстрелването обаче продължило и с артилерийски огън (с пряко и точно попадение - отново хвалба и то заслужена!) кулата била разрушена. Колоните продължили по маршрута си, а после властите в ГДР на своя сметка пак построили ТВ-кулата.

Поляци, унгарци са били много пасивни и ги нямало никакви. Най-важното за БНА също беше остро критично. Българските офицери са се изпокрили вътре в машините и не си показвали носовете. И тъй като все пак някои трябва и да командва, още повече в такава обстановка, навън, на показ, и така да се каже - на прицел на "вражеските" сили, са били само старшини-школниците. Те са ръководели движението, регулирали са, когато се наложи, колоните, контролирали бойното охранение и пр. Вече в лагерите офицерите пак си поемали ролята, но в първите - критични часове и дни, не са се показали на ниво. Жалка работа!

После, след години, търсих тези две "Справки", но някоя дълга ръка подозрително ги беше "прочистила". Не са били отдадени и в МЗ, затова и в колекциите там ги няма, липсват в секретните деловодства. Самия ген.Косев пък президентът Желев го разжалва в редник, но ако е жив би могъл да си спомни.

Докато пиша се досещам, че в някакви общи войскови лагери в Чехословакия се наложило да се хранят от обща кухня - съветска. Давали им боршове и други трудни за българите храни. Българските войници отказвали да се хранят, ядяли само хляб и лук. Наложило се спешно да се изпратят готвачи. И от моето поделение изпратиха, та се наложи сами да си готвим, помня го добре. Правихме го по една книга: сипваш продуктите и после с маркуча добавяш "вода до чертата" (имаше една черта на казаните). Пускаш горелката по часовник - и то все става нещо мазно и топло. Ядяхме си го. Но и готвачите не се върнаха веднага от Чехия, защото се оказало, че българската кухна се приемала от всички охотно и са ги оставили там до края. Също им пратихме от тук и бръснарите - не зная защо и тях.