За Проекта arrow Спомени arrow И след едночасово "конско" на перфектен граовски диалект...
  • Bulgarian
И след едночасово "конско" на перфектен граовски диалект...

Доц. д-р Н. Нарлиева

Благодаря на Димитър Ангелов, който с призива си "Говорете, набори", ме провокира да напиша това малко писмо.

Беше началото на февруари 1968. Знаехме, че се готви фестивал, но не се вълнувахме много от събитието. Ние бяхме група студенти в пети курс медицина, преполовили тежка изпитна сесия. Бяхме си организирали поредния "купон" за релаксация в апартамента на наш колега, чиито родители работеха в Алжир. Оттам те носеха тайно плочи с песни на "Бийтълс", на "Ролинг Стоунс", "Бий Джийс", Елвис, Фатс Домино, Литъл Ричард, Петула Кларк, Кони Френсис и други нашумели изпълнители.

Увлечени в танци и шеги, явно непредпазливо бяхме увеличили звука на магнетофона и, не щеш ли, на вратата започна настойчиво да се звъни. Николай, домакинът ни, се завтече и отвори вратата. В антрето нахълтаха безпардонно двама души - домоуправителят и един униформен милиционер. Наредиха да спрем музиката и започнаха яростно да ни корят, че нарушаваме правилника на домсъвета, слушайки високо тази упадъчна музика. Милиционерът извади бележник и започна да записва имената ни, като не преставаше да ни заплашва, че ще уведоми ректора и комсомолската организация на ВМИ за хулиганската ни постъпка. Колкото повече говореше, толкова повече се разпалваше. След като направи списъка с имената ни, той се изпъна в стойка "мирно" и ни нареди на другия ден да се явим в Първо районно на МВР.

Всички бяхме уплашени, защото като нищо можеха да ни изключат от Института за "дребно хулиганство". И то накрая на следването. Решихме единодушно да отидем и да се "покаем" колективно. Нямахме алтернатива.

Ще спестя подробностите от едночасовото "конско", което ни се чете на перфектен граовски диалект. След него, за да бъде въздействието на заплахите още по-силно, с една ръждясала шивашка ножица срязаха конските опашки на две от момичетата, копчетата на моя "ямурлук" и офъкаха брадата на един колега, понеже били много империалистически.

Това неприятно преживяване не охлади желанието ни да слушаме бийтълсите и след това, но при по-големи мерки за сигурност.

 
< Предишна   Следваща >

Тук може да напишете Ваш спомен за 1968

Текстът ще бъде публикуван след одобрение от администратор







 
Copyright © 2017 Spotlight LTD. All rights reserved.