Светозар Попов

През 1968 бях в Прага като войник в поделение 55320 Харманли. Уволних се през 1969 и за съжаление не можах да вляза без приемен изпит, както доста хора - стари войници бяха приети предишната година. Влязох и завърших медицина 1976 и за щастие, защото, ако бях приет без изпит през 1968, срамът , че съм участвал в тази окупация, би бил двойно по-голям.

Имах интересни премеждия. Веднъж стреляха по мен, друг път замалко да се запали голям склад с керосин и да изгорим с един украинец. Но това едва ли е интересно за някой.

По-важното беше, че освен младежите, които ни ругаеха, замерваха с камъни и викаха "Идите домой!", имаше и един чех – инженер, който идваше до окопите и казваше: "Аз знам, че вие, българите, сте най-верните слуги на руснаците и не сте виновни. Но се крия от моите сънародници – ако ме видят, че говоря с вас, може да ме убият". Давахме му пари и той ни купуваше цигари.

Явно обаче, че руснаците не са ни смятали за чак толкова верни, защото не ни пратиха в Прага, а те водеха престрелките в града.

Има още много за разказване. Спомените са ми много живи. Но едва ли обществото се интересува и иска да отрази тази срамна страница. Доколкото следя действителността у нас вече 18 години това общество май не иска нищо да си спомни от миналото. За младите – да не говорим!!! Едва ли някой друг участник в тези събития ще се обади като мен – от срам ли?

А може би от страх?