Людмил Филков

През 1968-ма бях на 14 години и имам достатъчно ясни спомени от Международния фестивал.

Наистина, говореше се, че ще дойдат Бийтълс, но така и не дойдоха, а колко ли още групи и изпълнители са спрени от властта тогава?! Единствено бяха допуснати в България по-изявени джаз изпълнители.

С брат ми и група приятели обикаляхми из центъра на София и разменяхме значки с гостите на фестивала. Това ни беше изключително интересно занимание. Сега си представям, при тогавашната шпиономания и параноя на управниците, какво е било положението в милицията. Колко ли невинни хора са си изпатили в мазетата на районните управления заради нерегламентирани контакти с чужденци. Разбира се, тогава нищо такова не се чу. Съвсем очевидно е било за тогавашните по-будни българи, че цялата тази дандания е просто опит за реклама на комунистическия строй и нищо повече.

Е, имаше и много весели моменти. Например: Тогава беше прието групи от участници във фестивала да вървят по улиците и да скандират "прогресивни" лозунги. Невероятен смях падна, когато срещнахме голяма група чернокожи, които скандираха въодушевено: "Сааамо Левски!"

А за Пражката пролет моето поколение научи години след това.