Любомир Николов

Разбира се, че отлично си спомням това лято и фестивала. Все пак тогава бях на 16 години. Завърших 10 клас на Осма гимназия и заради това , че спортувах, не бях организиран в тези досадни и продължителни масовки с байрачета, ленти и други подобни на стадион "Васил Левски".

Но аз ще разкажа как на самото откриване на фестивала се запознах с една млада чешка журналистка. Беше вечер, тя се бе забутала около уличките на стадиона, някъде около Перловската река. Бях излязъл с един съученик и когато я срещнахме, тя ни помоли за помощ. Говорихме на руски, тя поназнайваше нещо от този език. Така разбрахме, че се е заблудила и я изпратихме до хотел "Хемус", където бяха отседнали с колегите си. Говорихме си общи неща, бе много симпатична и весела, на 28 години. Името й съм го забравил. На другия ден й показахме забележителностите на София, центърът бе много чист и приятен по онова време .

Но на въпроса ни "Какво става при вас, в Чехословакия?" тя коренно се променяше. Дистанцираше се, ставаше замислена и явно нетърпелива да сменим темата. Накрая ни молеше да не говорим повече за това, тя не знае нищо подробно и не иска да коментира. Явно я беше страх да не би да си навреди, изказвайки своето мнение.

Иначе фестивалът бе прекрасен. Това лято за пръв път виждах толкова млади и с настроение хора до късна вечер по улиците на София. Дори си спомням шитите специално за това ризи с големи остри яки, целите на цветя - такава бе модата тогава. И панталоните чарлстон - всичко това ни караше да се чувстваме специални. А също и читалище "Валентин Андреев" с яките концерти. Беше щастие да влезеш вътре - толкова много бяха желаещите. Такава музика на живо не бяхме чували до идването на толкова различни по националност състави.

С две думи - тогава усетихме, че нещо се разчупва и трайно остава своя отпечатък върху жадните ни за информация и желание към другия свят навън млади души.

Знаехме вече , че един ден и ние ще бъдем част от този свят .

Така се чувствахме през онова незабравимо лято на 68 .