Мария

През 1968 г. бях на 18 години и живеех в едно малко градче, близо до Полша. Още си спомням как цяла нощ бучаха самолетите, не се чуваше нищо по радиото и телевизията. Чак сутринта, някъде около 6 ч., прозвучаха отчаяни вопли от работещите в радиото за това, че към сградата им са насочени дулата на танковете и се готвят да стрелят. Както и стана.

Помня как ми настръхваше косата и сестра ми изпадаше в истерия, че почва война. Който не е преживял това, може само да му е смешно.

Близо до нас имаше летище и парашутистите често се приземяваха в двора ни. Умирахме от страх. После зад къщите изникнаха окопи, пълни с полски войничета. По летни униформи, а времето студено. Носехме им одеала и топла храна, защото ни беше жал за тях. Не бяха виновни те. След това разхвърляха нашите войничета от казармата и в нашия град имаше само руски войници. Магазините за нула време останаха почти празни. Трябваше да внимаваш по улиците да не те сгазят - караха като луди. И много други работи се случваха... Цял живот ще помня това!