Емона Методиева Начева

Да, помня лятото на 68-ма. Бях почти 15-годишна и танцувах в Двореца на пионерите (така се казваше тогава), а иначе си беше наистина дворец на детското творчество. Е, имаше и идеологически "инструктори", но в тази възраст кой ти ги слушаше... Имах и добра семейна школа по "неслушане". За мен важен беше само танцът. В последните месеци преди Международния младежки фестивал репетирахме усилено и изнасяхме много концерти, за да се класираме за финала. Моят състав стигна до последния кръг и взе участие в заключителния концерт.

Баща ми, който беше художник и като човек на духа, заклет антикомунист, слушаше "вражеските станции" - BBC, Свободна Европа, Дойче веле и знаеше, че нещо се готви. То се и случи, за съжаление. Аз, която подочувах покрай него всичко, което хлапашкото ми ухо можеше да разбере, го подложих на кръстосан разпити и той (сигурно е имал и притеснението да не се разбърборя някъде) тъжно ми обясни всичко. Плаках. Единственото, което можех да направя в детинското си омерзение, бе да спра да танцувам в захаросания социалистически рай - Двореца на пионерите.

И го направих тутакси.