Гери

1968 год. я помня много добре. Бях 13 годишен, родителите ми работеха на Албена и аз прекарвах летата там. Проблем на управлението на комплекса беше събирането на чехи и словаци, винаги възникваха инциденти. В дните, когато обединените войски навлязоха в Чехословакия, всякакви разпри секнаха. Около транзисторите, забучили глави, и чехи, и словаци слушаха новини. Обикновено и чехи и словаци са много сърдечни и умеят да се веселят, но в тези дни плажовете бяха празни. А и няколко дена, като метафора, духа един жесток северен вятър. Спомням си, че след като научиха, хората от персонала бяха много любезни и съчустваха на чехите. Пристигането на групи от Чехословакия малко се затормози, но после се нормализира. Само отношението им се промени. Вече не бяха сърдечни в отношенията си с българите, ако изключим някой чехкини, които си падаха по мургавите българи. Въпреки многократните ми опити да разбера повече подробности за Пражката пролет от тях, не успях.

А фестивалът беше едно голямо събитие за българите. Срещаха се със чужденци. Това беше рядкост и за отворените софиянци. Цензурата, макар и не спряла, беше намалена и имахме възможност да видим и чуем много неща за света. За първи път видях чернокож.