Хан Крум

Песента не е на Мамас енд дъ Папас (вижте писмото на Алек - б.р.), а на Скот МакКензи, но това е без значение.

Концертите на групите бяха първа среща със забранената музика, преживяването на истинската свободна атмосфера, подобна на тази на западните концерти. Беше невероятно. Усещахме вкуса на свободата и се виждахме недосегаеми в ликуването си сред чуждите студенти от ръцете на милиционерите и ДС.

Концертът на унгарската група Сириус беше най-фрапиращ тъкмо с този контраст - там нервите на организаторите не издържаха. Беше странно да видиш дългокоси и брадати младежи с металическозелени китари и блестящи под ослепителната светлина саксофони (осветяваха ги с противовъздушни прожектори) да забият мощен рок в стила на Крис Фарлоу, Артър Браун, Дейв Кларк Файв точно срещу Мавзолея. Хем пееха нещо за Кенеди, но и това се видя контрареволюционен акт на ченгетата и те буквално спряха тока и прожекторите. В настъпилите внезапно тишина и мрак десетина хиляди гърла изреваха в яростно недоволство и седнаха в знак на протест на плочките. Милиционерите бяха безпомощни, не смееха да арестуват и да бият, гледаха в безсилна ярост. Точно тогава за пръв път усетих какво значи да си свободен и да не те е страх. Мракът на петдесетте години беше изтрит, но кой да знае, че ще чакаме още толкова години. А днес, по ирония на съдбата, все още ни управляват наследниците на комунистическия режим.

Днес си пазя плоча на Сириус, пазя си и плочата на чешката група Фрамус Файв, с парчета на английски, издадена преди събитията. Помня и легендарните унгарци от Атлас, които изсвириха парчета на английски точно на мястото, където днес е паркингът за колите на депутатите. Беше в два часа през деня, адски пек, онези излязоха с червени китари и засвириха страшен рок, за нула време площадът почерня - може да се сравнява само с митингите по-късно на СДС от началото на прехода.

В Парка на свободата свириха югославяните Елипсите с чернокож вокалист - истински подражатели на Енимълс. В зала Фестивална пък бяха изнесли концерт (нямах пропуск за там) немците Спайдърс - една от известните по онова време западногермански бийтгрупи от ранга на Ретълс, Лордс, Риветс.

И все пак едно друго събитие - през 1963-та - разруши пропагандната кула на социалистическите глашатаи - изложбата "Американски пластмаси". Тя ни удари като с мокър парцал, изобщо не мога да си представя как я пуснаха в София.