Крася Мирчева

По време на чешките събития бях на пионерска лагер-школа в с.Равда, Бургаско. Изпращаха ни на обучение за предстоящия международен фестивал. Тогава бях на 12 години. На какво са ни учили нямам спомен, но си спомням как един ден настъпи напрежение и суматоха сред ръководителите. Разбрах, че се е случило нещо, което дразни руснаците, а аз се радвах и надявах (сега се усмихвам.....) чехите да успеят. Да ненавиждаме руснаците се предава по наследство в семейството ми.

Едно от най-хубавите приятелства в живота ми е това с моите приятели Мартин, Вацлав, Рената и пак Вацлав.Осем години след събитията тази тема беше като задължителна всяка вечер около огъня на плажа на Харманите, разбира се тихо, само на песните се отпускахме...

По- късно, след години, Рената се обади от Канада, Мартин от Англия. Това са моите смели чешки приятели.