Стойков, Пловдив

Преките участници в "оказването на братска помощ" на Чехословакия през 1968 г. сега са около и над 60 годишни. Със сигурност повечето от тях не ползват лично Интернет. Офицерите на отговорни длъжности пък са още по-възрастни. Отделно да спомена, че е имало "клетвени декларации" за неразгласяване каквото и да е от "интернационалната помощ".

А и една част от българските участници са били тогава - а и днес си остават - поклоници на тази политика и надали ще нарушат клетвата си, за да разказват публично какво са преживели. Те още си вярват на някогашните утопии и фалшиви представи. Не бива да чакаме спомени от такива.

Наборът от Шумен, чиито спомени сте публикували, ме подсеща, че действително тогава (по партийна линия най-много, но и по линия на политапарата чрез т.нар. ЗКПЧ) се обясняваше прекалено много. Беседите с личния войскови състав бяха подозрително дълги. Четяха ни някакви "Справки" от МНО, но и лично коментираха устно след това. Та нашият партиен секретар, майор Митев мисля беше името (във всяко поделение от полк нагоре имаше щатни партийни органи. Това не са партийните секретари на първичните организации, които се сменят периодично) ни обясняваше тогава приблизително следното. Предавам по памет:

Очаквало се пряк конфликт и военни действия с НАТО на чешка територия. След като това не станало, войските на Варшавския договор останали там като временна окупационна сила. Но...(тук именно е необяснимото ?!?!) други причини, извън военните съображения, наложили оставането на временни полеви лагери в Чехия до второ нареждане. Което се отчиташе като голяма грешка. Защото, обясняваше м-р Митев, една армия или ще се бие и ще се занимава с военни дела, ако е мирно време - т.е. ще тренира за война, или ще си загуби навиците и може дори да се разложи. Използването на войски за милиционерски-охранителни дейности разлага наборната армия, тъй като тя се състои от момчета от народа, а и офицерите са на същия хал и от същия произход. Нали се казва дори БНА (=народна).

Правеха и открити партийни събрания за военни и цивилни. Правеха ги в кинозалата. Май нямаше въпроси, но оставаше смущението, че отговорни партийни офицери говорят по този начин - сигурно им е било наредено от някъде. Загадка?! Кой и защо го беше наредил, така и до днес не зная. Който може и помни - да обясни.

Но помня, че затягането на обстановката продължи дори и през следващата година - 1969. Всяка вечер, например, войниците задължително трябваше да гледат по телевизията предаването "По света и у нас". След това остава още съвсем малко свободно време преди вечерната проверка. Освен дежурния по полк имахме и "наблюдаващ офицер", който контролираше гледането на новините по телевизията. Но ето че през юли 1969 година дойде най-неочаквано нареждане: след определена дата (в телефонограмата се посочваше коя точно) ДА НЕ СЕ ГЛЕДА "По света и у нас"!? Настана облекчение - отпада едно задължение. Обаче се получаваха вестници като "Работничесто дело" "Българаска армия" "Народна младеж", пък и общувахме с хора от цивилизацията. И затова стана ясно, че телевизията се забранява, защото препредава кацането на първия човек на Луната. А той - ужас, бил американец! Така щяло да се прокарва "идеологическа диверсия". Изпълнихме заповедта, не страдахме от забраната.

Но ето че дойде петък, а всеки имаше задължителна "съветска телевизия". Там важи ли забраната или не?! И на този хамлетовски въпрос нямаше кой да даде отговор. Стиска ли му на някой да забрани в България гледането на съветска телевизия в 1969 година?! Не може. И се направиха на разсеяни - спретнаха набързо някакви спортни състезания между ротите по същото време. Там беше и "наблюдаващия офицер", и други от дежурните, а телевизорите си работеха свободно и който желаеше, можеше да гледа. И вълкът сит, и агнето цяло! Защото пък Съветската телевизия препредаде с репортажи кацането на Луната. И така и ние видяхме събитието, макар и със закъснение.

Та и тази суматоха бе вследствие мерките, последвали окупацията на нещастната Чехословакия през 1968 година.