Мария Спасова, Бургас

Мисля, че го направихме, но ако греша и все още не сме се извинили като държава на Чехия и Словакия за участието си в тази "реакция на тирана", трябва да го направим.

И още - освен необходимата почит, която много от нас намират начин да засвидетелстват, мисля че, пак като държава, трябва да изразим и нашата благодарност. Защото всяка саможертва като тази на чехите и словаците през 1968-ма, "вадеше камък от основите на берлинската стена". И ние днес имаме шанса да отвоюваме ново пространство свобода, наследили силата на нашата си частица от техния непокорен дух.

Личен спомен имам от едно спиращо мисълта обяснение оттагава. Около месец преди откриването на прословутия фестивал се е отчело, че трябват още млади хора и дойдоха някакви активисти да СИ ИЗБЕРАТ и измежду нас. Тогава бяхме на ученическа лятна бригада в консервен комбинат "Петко Енев" - град Стара Загора. Строиха ни на плаца между бараките за спане, оглеждаха ни не много дълго един по един, извикаха пред строя избраните, а останалите, сред които и аз, освободиха да си влезнем в помещенията. Оредяхме и работата ни се увеличи, но се радвахме за съучениците си с късмет.

Дни по-късно, с простимо невежествена наивност попитах комсомолския секретар на бригадата по какъв признак е бил изборът. Тя също толкова невинно ми отговори: "По красота". От тогава и почти до "вчера" си знам, че освен неблагонадеждна, съм била и не "красива".

Но, благодаря на мама, която като разбрала, че "отново делят децата на наши и не" веднага ми дойде на свиждане (пускаха родителите само до извън една телена ограда, която беше много "грозна") и мнооого тактично ми обясни как стоят нещата.

Добре, че винаги е имало кого да обичаме! И да харесваме!