Николай Калев

През 1968 бях на 11 години. Летните ваканции прекарвах в Банкя при баба ми и дядо ми, на тахната вила. Дядо ми, професор във Ветеринарния факултет, беше репресиран след унгарските събития и с баба ни ни възпитаваха в антикомунистически дух.

Вечер в 18,30 редовно се слушаше радио ВВС. В края на предаването пускаха 5 мин. актуално парче от поп класацията. Така с братовчедите ми, 5 години по-големи от мен, бяхме наясно с нещата (политически и музикално).

За нахлуването на Варшавския договор научих по обяд от брадовчедка ми. "Почва Третата световна", бяха думите й. Вечерно време започнаха заглушаванията на ВВС, а ние чакахме всеки ден подобаващия отговор на Щатите.

Около Младежкия фестивал също се вълнувахме - чакахме добри групи да свирят в летния театър на Банкя. Имаше няколко добри концерта. Цялото лято имаше много милиция, която дебнеше за дълги коси момчетата и за къси поли и несплетени коси момичетата. Съответно стрижеха или поставяха на момичетата голям син печат над коляното.

За фестивала милиционерите имаха нови кафяви униформи.

Предишната 1967 г. с родителите ми бяхме за около две седмици в Чехословакия. Много се вях впечетлил от всичко - храна,чистота,облекло хотели,обслужване. Но най се дразнех, че връстниците ми и младежите носеха дълги коси и дънки, слушаха рок, носеха кръстове на вратовете без да ги преследват. Това при нас беше немислимо.

Бях разказал на баба ми впечетленията си и след събитията тя ме подсети за тях, заключвайки: "Ще да са срещу руснаците, щом могат открито да правят каквото намерят за добре."