За Проекта arrow Спомени arrow Спомен или помен за 1968
  • Bulgarian
Спомен или помен за 1968

Алфред Фосколо

Темата първоначално развихри забавна интернет-крамола между вечните млади и стари, сиреч между едва родените в 1968 и остарелите младежи от онова време. Доколкото разбрах, ставаше дума за модернизъм, постмодернизъм и сблъсък на поколения при отсъствие на Пражка пролет. От диспута пролича, че или е нямало българска 1968, или че тя се състояла най-вече в Докторската градина, главно нощно време при изобилие шампанско и хайвер и без намеса на силите на Варшавския пакт. Но може и да бъркам нещо. Както и да е, ала се появи форумът 1968bg.org, което приех за по-сериозен повод за участие в дискусията и някак си като знамение, свързано с 40-я юбилей на моя арест от органите на ДС на 28 август 1968 г.

По-основателният повод обаче остава обстоятелството, че поради малко зависими от мен причини бях тогава свидетел, а донякъде и участник, в тези събития както на Запад, така и на Изток, по-точно и последователно в Париж и София.

Като френски гражданин след завършването на университета отбивах редовна военна служба в парижко поделение на ВВС. Висшистите след 18ч. бяхме свободни, така че майските нощи на 68-ма прекарвах с мои бивши състуденти в двора на Сорбоната и по барикадите на Латинския квартал да дишаме сълзотворен газ. Не че участвах, бях на 26 години (с четири-пет по-възрастен от стандартните бунтари) и беше немислимо да се подвизавам под червени знамена. Просто присъствах, защото исках да усетя пулса на събитията, търсех да разбера същността на случващото се. Червена революция? Болшевишки метеж? Комунистически заговор? Нищо подобно! Колкото и парадоксално да звучеше, световната комунистическа система бе изненадана и не откликна с радост на събитията. ФКП не само че не подкрепи движението, а видя в него неконтролируем съперник и се опита по всякакъв начин да го ограничи. От този момент и особено след съветското нашествие в Чехословакия, в западното обществено съзнание за пръв път обликът на комунизма се смени от прогресивен в реакционен. Въпреки разветите червени знамена и издигнатите марксистко-ленински лозунги агонията не реалния социализъм започна през 68-ма.

Заплахата усетиха всички компартии, включително и българската. В началото на септември същата година това ми потвърди в следствения отдел на Държавна сигурност моят следовател – майор Иван Недков. В момент на откровение призна: "Ние много го бяхме олабили последните години… но сме взели мерки на идеологическия фронт и ще видиш как ще ви стегнем." И беше прав майорът, защото 68-ма беше влязла в ход още в началото на десетилетието. От двете страни на желязната завеса първото следвоенно поколение се беше почувствало натясно в амортизирани политически и обществени прийоми и мисления. Манталитетите изпреварваха застоялата действителност. На младежта й се искаше да танцува рок, да облича джинси, да носи минижуп, да се движи безпрепятствено и да се люби свободно. На Запад 68-ма избухна като изриване, което демокрацията прие, предъвка и превърна в материал за изграждане на съвременно общество. Такъв бе подходът и на чехословашките управници за разлика от всички други соцдържави. Съветските танкове обаче не позволиха това да се осъществи. А софийската младеж? И нея я беше засърбяло. Не само се дрънкаше с китари по пейките на Докторската градина, но и се слушаше радио Люксембург на пращящи транзистори, влачеха се скришом по купони тежки магнетофони "Мамбо" със записи на Елвис, Рей Чарлз и Бийтълс. Момчетата си пускаха коси и бради, които кварталният стрижеше, носеха дънки с риск да бъдат срязани, а на бедрата на момичетата с миниполи удряха печати. Това бяха и годините, в които хората се вълнуваха от пиесата на Валери Петров "Когато розите танцуват", а младият Любомир Левчев беше смятан за изгряващ дисидент!?! Говореше се за размразяване, за лъх на свеж въздух. Ето защо още в 1966 г. в навечерието на ІХ конгрес на БКП помогнах на група младежи да разпространят следния позив:

   

Ч Е Т И И Р А З П Р О С Т Р А Н Я В А Й !

СЪСТАВЕНА ОТ С.Н.В – Л Е В С К И
П Р О Г Р А М А В Д Е В Е Т Т О Ч К И
ПЪРВА СТЪПКА КЪМ ВЪЗХОД И НЕЗАВИСИМОСТ
ИЗКАЗВА М И Н И М А Л Н И Т Е ЖЕЛАНИЯ НА ВСЕКИ БЪЛГАРИН

П О С Л У Ч А Й Д Е В Е Т И К О Н Г Р Е С Н А Б К П

С Н В - Л Е В С К И

• КАНИ ВСЕКИ ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН, ПАРТИЕН ИЛИ БЕЗПАРТИЕН ДА ДЕЙСТВА С ВСИЧКИ СИЛИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОГРАМАТА ОТ ІХ ТОЧКИ.

• ОБЯВЯВА ЗА ЛИЧНО ОТГОВОРНИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРОГРАМАТА В ІХ ТОЧКИ ТЕЗИ, КОИТО ДНЕС РАЗПОЛАГАТ С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.


• НАПОМНЯ, ЧЕ ВСЯКО ТЪРПЕНИЕ ИМА ГРАНИЦИ И ЧЕ АКО БЪДЕ ПРИНУДЕН ПРИ ЛИПСА НА ЛЕГАЛНИ СРЕДСТВА ЗА БОРБА, ЩЕ СИ СЛУЖИ С НЕЛЕГАЛНИ ТАКИВА

СЛЕДНОТО ПИСМО Е БИЛО ПОСЛАНО ДО ВСИЧКИ МИНИСТРИ И ЧЛЕНОВЕ НА Ц К

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

НА СПОРТ-Т О Т О, С Л Е В С К И ПЕЧЕЛИШ...
НА БОРБА СЪС С Н В – Л Е В С К И, ПЕЧЕЛИШ ТИ...
И ЦЯЛИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД.

С А М О Л Е В С К И!

ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪЮЗА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ И ВЪЗХОД – ЛЕВСКИ

Политическите, социални и икономически промени в България през изтеклите двадесет години наложиха и налагат дълбоко отражение в народната психология и начин на мислене и доведоха българския народ до пълното осъзнаване на неоценимата стойност на свободата и демокрацията като форма на държавно управление.

С ИДВАНЕТО СИ НА ВЛАСТ БКП ОБЕЩА:

  • общество, в което ще се зачита достойнството на човека
  • справедливо заплащане на труда
  • свобода, равенство и национална независимост
  • повишаване жизненото равнище на народа и всеобщо благоденствие

В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ БКП ПРОВЕЖДА:

  • непрекъснат надзор над населението – всеки от нас се третира като непълнолетен, без право на мнение по политически, стопански, културни и битови въпроси,
  • позорна експлоатация, превръщайки трудещите се в инструмент на противонародните си партийни интереси и родината ни в съветска губерния,
  • дискриминация в университети, учреждения и заводи, давайки предимство на шепа опортюнисти, ползуващи се с феодални привилегии,
  • пагубна за българското стопанство политика, вследствие на което стандартът на живот у нас е много нисък.

ИМАЙКИ ПРЕДВИД ВСИЧКО ТОВА:

  • убедени, че тази гавра с народа ни трябва на всяка цена да се прекрати в най-скоро време,
  • че трябва да бъдем свободни и да разполагаме с богатствата на страната си,
  • че днешните управници водят България по погрешен път и са загубили народното доверие,
  • убедени в реакционния характер на днешния “комунизъм”, превърнал се в безмилостен държавен капитализъм, който служи на малцинство от демагози и кариеристи,

НИЕ, СНВ – ЛЕВСКИ, в името на вековните тежнения на българския народ за свобода и независимост – гаранция за политически, социален, икономически и културен прогрес – приканваме всички честни граждани под знамето на Левски в изпълнение, чрез всички възможни легални и нелегални средства на следната политическа платформа:

  • Установяване на демократично конституционно-парламентарно управление,
  • Свобода и зачитане на личността; неприкосновеност на жилището; свобода на словото, печата, съвестта; равенство пред законите.
  • Морално признание и материално обезщетение на пострадалите от сталинисткия терор.
  • Право на частна собственост върху обработваемата земя.
  • Дребната индустрия в ръцете на работниците – пълна свобода на частната инициатива в областта на индустрията, търговията, професиите, занаятите. Увеличение на заплатите – участие на работници и чиновници в разпределение на печалбите.
  • Пълна независимост спрямо Москва и Варшавския пакт.
  • Незабавно преустановяване на износа за СССР.
  • Незабавно отваряне на границите – свободен излаз в чужбина.
  • Федерация на балканските и европейски народи на принципите на самоопределение, пълно равенство, независимост и вътрешно демократическо устройство – единствен път към духовен и материален подем.

СТИГА ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ! ВЪН СЪВЕТСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ!
ДА ЖИВЕЕ БРАТСКИЯТ СЪЮЗ И ДРУЖБА НА НАРОДИТЕ ОТ ЕВРОПА!

БРАТЯ БЪЛГАРИ, МАНИФЕСТИРАЙТЕ НАВСЯКЪДЕ ВАШЕТО ЕДИНСТВО ЗА НАЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ, ПО ЗАВОДИ И УЧРЖДЕНИЯ, В ГРАДА И СЕЛОТО С НАДПИСА СНВ – ЛЕВСКИ, ПО СТАДИОНИ И МИТИНГИ СЪС ЗОВА “САМО ЛЕВСКИ”

   

Не, не бяхме никакви герои, а просто нормални момчета с нормални въжделения и нормални рефлекси.

Смятахме, че ни носи "вятърът на историята" и той наистина стори чудо. Малко след разпространяването футболният отбор "Левски" би ЦСКА със съкрушителното 7:2, което предизвика спонтанно ликуващо шествие на левскарите към паметника на Апостола. Органите на ДС изпаднаха в паника, направиха връзка с позива и смениха имената на отборите.

Когато танковете на Варшавския пакт влизаха в Прага, младежкият ни ентусиазъм завърши с арести. Последва шумен показен процес, с който трябваше да сплаши младежта и да се докаже, че случилото се в Чехословакия е резултат от непрестанните усилия на агентите на империализма срещу социалистическата общност. Имаше още един процес срещу д-р Радан Сарафов, който бе осъден на смърт и разстрелян. По нашия процес бяха произнесени близо 100 години затвор за всички, от които Петър Бояджиев, Александър Иванов, Алфред Фосколо и Райна Аръшева общо излежахме 21 години.

По това време "населението" в затворите и най-вече - в Старозагорския, се увеличи значително. Държавна сигурност се погрижи да устрои няколко процеса срещу личности от най-различни среди на обществото: земеделци, легионери, партийци, студенти и "бивши" хора. Пряко свързани с протеста срещу участието ни във военната окупация на Чехословакия бяха процесите на групите около Едуард Генов, Любомир Собаджиев и Жерминал Чивиков, Георги Касабов и др. – всички под 30-годишна възраст.

Така че нагласа за промени е имало в България не по-малко отколкото в другите социалистически страни, които не реагираха по-различно от българите.

Затова би било по-справедливо лозунгите, издигнати от чехословашките граждани срещу окупаторите, да не бъдат съпоставяни само с изявите в българския партиен печат, а и с официалните реакции във всички страни от соцблока. Нека си спомним, че през август 68-ма в 200-милионния Съветски съюз в знак на протест на Червения площад излязоха само 9 души!

Чехите реагираха различно, защото там партийната и държавна машина беше прозряла навреме, че реалният социализъм е осъден. За разлика от тях всички "отговорни другари", и най-вече българските, издигнаха бент, който да възпре и предотврати неизбежното. Те само успяха да го забавят с цели 20 години. Дисидентът Иржи Динсбир, който стана министър на външните работи на Чехословакия в първото не комунистическо правителство, сподели, че когато се срещнал с Горбачов, за да преговаря за окончателното оттегляне на съветските войски от неговата страна, последният му казал: "Мислехме, че сме задушили Пражката пролет. Оказа се, че сме задушили самите себе си."

Според мен последните две десетилетия на агонизиращия комунизъм в България се оказаха по-пагубни за страната, отколкото първоначалния първичен комунизъм. До 68-ма духовете не бяха още масово сломени, далеч не всички се бяха предали. Упойващата смрад на разлагащия се режим през следващите 20 години нанесе най-тежките удари на обществото. Това време се оказа инкубационен период за мутренския български посткомунизъм.

 
< Предишна   Следваща >

Тук може да напишете Ваш спомен за 1968

Текстът ще бъде публикуван след одобрение от администратор







 
Copyright © 2024 Spotlight LTD. All rights reserved.